3 nov 2012, 13:05

... 

  Poesía » De amor
490 0 4
 
 
Защото днес сме болката
отляво,
стаена между спомена 
за лято,
между кафето, между две цигари,
премигване -
и някак си ни няма.
И после дълго, 
дълго те жадувам,
забравила как можеш да болиш.
Мелодия, отнякъде
довята,
онази - нашата - моята - с тебе,
избликва от дъното,
хваща душата... И пее.
А си болка. И аз съм за тебе.
Мигла в окото и дращи до лудост.
Премигва душата, 
избликва до спомен...
Днес ще те страдам такава.
Утре ще помня, че мога без тебе.

~Endless~

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??