Всяка  нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.

Всяка стъпка измива
есенното море
и на тяхно място разкрива
тайни крити добре.

Месечината бяла
безмълвна в небето виси
и усмихва се цяла,
и отгоре следи.

Заблестява морето -
сякаш малък екран.
Вятърът, след което,
рисунки рисува със плам.

А стрелките въртят се
в своя шеметен бяг.
Чуй звездите как пеят:
- Утре пак! Утре пак!