rad (Радостина Марчева)
42 201
7 jun 2007, 11:30

* * * 

  Poesía
1166 0 14

* * *

Полепнаха звезди на зазоряване

по пръстите - тръпчиво захаросани,

а устните ми цяла нощ те търсиха -

изтръпнали от сладост и докосване.


Изгубих се в доброто на ръцете ти.

Рисуваш църква някъде в очите ми.

Вината, че те търсих, е спасение

от мисълта, че всеки ден те губя.


Ще разбереш... Когато се изправим

пред смисъла  на нашето прощаване,

че си  вградил най-женската ми сянка

във мъжките темели на душата си.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??