* * *

7 feb 2009, 10:21

Poesía

665 0 1

Пламва огън
и всичко в града гори,
отекват стъпки
и силен вик „Бризеида, спри”.
В този неостаряващ миг
погледите им се срещат,
но красотата на мига
те със смърт заплащат.
Полет на стрела
пронизваща пламтящата му плът,
следва писък от луда болка,
че устните докосват се за последен път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas