1 209 600

Обличам черната одежда
светът егоистично преобръща се
щом сърцето ми от светлата надежда бавно се поглъща.
В траура горчив се крие самотата най-отровна
като отрова се процежда около едничката надежда
и спасение едничко за връвчица закачено

на шията на моята любима се поклаща необезпокоено.

Болката от раздялата замрази моето сърце
липсата ти пак успя чувствата ми да скове
и плачът свенлив и сълзите горещи
не ще да ме спасят от черните одежди.
Безкраят пак разделя се на две
и за да сме заедно и за да не сме
време има и смисълът е на лице
щом любовта промеждутъците запълва ни поне.
1 209 600 причини за тъга... облечени в самота
1 209 600 причини за надежда… изпълнени в любовна красота.
Часовникът пясъчен прашинките си пак брои
причините бавно и красиво стапят се подред
и в друг часовник преливат се дори
но с друга цел той започва опияняващо да ги реди.
Причините в секунди превръщат се... в часове
после в дни... стигайки до седмиците две.
Безкраят наш е и безкрая ще изчакам аз

да не говорим за седмиците две... за 336-те часове.
1 209 600 секунди ни делят...
1 209 600 секунди ни събират...
Че какво са те щом моето сърце изпитва чувството едно
Любовта ни в твоето... гори като пламък... вали като из ведро.