16 feb 2018, 0:31

Едно 

  Poesía
339 0 1

мъничка маса в голямата зала
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби

крачене- нервно
потропване с писалка
удар с юмрук по белите стени
картина жалка - писател без мечти

загубена муза, увяхнала роза
навсякъде разпилени съдби
пушек от пура, недовършена проза
сив и мрачен въздуха седи

изведнъж просветление
от листа чак задимя
написа съвършеното стихотворение
за жената която разплака го в нощта 

отвори прозореца и "еврика" извика
изгърмяха сякаш фаталните слова
в камината ѝ захвърли портрета
и драсна клечката на своята душа

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

😊

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колкото и пъти да хвърля портрета и в камината..няма спасение..нямааа
Propuestas
: ??:??