Постепенно свикнах с очилата. И без тях не мога. По-ми беше трудно (преди време) със рогата. Днес не са тревога.
Зная, неизбежен знак са на години бИли и че, плащам всички такси със спомени мили.
Че изглеждам отдалече още в супер форма, но отблизо съм навлечен в килограм наднормен.
Ясно пукат като ставам колена и стави. Плавно. Бавно се изправям - замай ме удавя. * Още патя от главата. да обичам - смогвам! Свикнах вече с очилата, но без теб - НЕ МОГА!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.