12 jul 2008, 18:47

1 година 

  Poesía » Otra
704 0 17

С нея ядох халва за закуска,

учеше ме да рисувам кръгчета

и да пиша буквите на тати и мама.

С нея заедно мечтахме

да си имам малко братче.

По целия прозорец мушката,

накацали в редичка цъфтяха

в цветовете на дъгата

и на пъстрата черга

в малката светла кухничка.

Следобеда си имахме игра,

брояхме колите, мяркащи се по улицата.

И така, кротка, притихнала, послушна

събирах усмивки от минаващите хора.

После стана старицата, дето не дочува,

но говори на пилетата.

Ефирното и присъствие на двора

понякога ме правеше пак Палечка.

 

Сега я няма. Една година без баба.

Сега е ангелът, дето бди над своите чеда.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??