Колкото-толкова.
Все пак за десет минути правеше толкова много.
Целуваше ме.
След това ме поглеждаше в очите и ми се усмихваше толкова уникално.
Отпиваше от вече вледенилото се кафе, повтаряйки колко ме обичаш.
Прегръщаше ме колкото можеш по-силно и ме целуваше по челото.
И както винаги точно преди да тръгнеш ми оставяше по нещо малко.
Дъвките си, запалката или парфюма.
Нещо малко от теб.
Нещо ценно за мен.
Защото малките ти жестове са ми най-голямата слабост.