17 feb 2011, 11:29

100% влажност 

  Poesía
756 0 10

Понякога си тръгвам като облак,

запътен към поредното изплакване.

А шепата ми е полулуна,

полусъбрала звездопади.

Наличие, до кръвозагуба,

е тая нашта обич... гледай -

смалили сме се до дете

и сме пораснали до хора.

На двора

две палави глухарчета си спорят

за своята наситеност на жълто

и сняг ли заваля или е пърхот?!

А ние все се разболяваме

от важност...

В очите ми е сто процента влажност...

И как не се познах

по синоптичната прогноза,

не всеки облак чака го угроза,

но тръгне ли си, никой не тъжи.

В очите ми е сто процента влажност...

Ще вали...!

 

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??