"Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?..."

Ех, как искам пушка да взема,

пушка стара и баш кремаклия.

Наша Яна,най- хубава Яна,

по Балкана безкрай аз да браня!

Да я грабна от турски ръце,

да я нося от днес, до смъртта!

И на Йово по братски да кажа:

"Не тъжи, не тъжи за сестра си!"

Не остана сестра ти сама,

не прие османската вяра!

Петвековната  верска лъжа 

днес я няма! Тук е Христа!

Не напусто нозете си даде,

не на напусто пожертва глава!

Твойте внуци, бедни и гладни

възвестиха:"Навек Свобода!".

Ех, как искам да тръгна в нощта

и без път през гори да вървя!

Да пожертвам моята, мойта глава,

за да бъде България мила една!

Ех, как искам хайдутин да стана

и да имам, да имам пушка една!

И на Яна аз цял да пристана,

а ти, Йово, да отвориш врата!