Навънка есен тъжна е дошла,
но не е есен в моята душа..
За мене пролетта дойде
и лудо бие малкото сърце.
Чувствам се отново жива
и съм истински щастлива,
че в мене влюби се ти
и сбъднаха се моите мечти...
Ти деня ми тъжен озари
и пак повярвах на мечти...
Мелодията нежна си ти,
която сърцето ранено плени...
И искам да не си отива пролетта,
и с тебе аз да крача през света...
в прегръдките ти винаги да мога да се приютя
и до тебе сладко да заспя...
© Джабула Todos los derechos reservados