Ти се появи внезапно

и обърка всичко в миг.

В живота ми нахлу нахално

и в сърцето ми остави своя лик.

Така прекрасно бе да бъда твоя,

да гледам влюбено в две влюбени очи,

да казваш с поглед толкоз много,

да говориш, а устата да мълчи!

Ръцете ми да стискаш в твоите,

да копнееш за минута с мен,

да поделяме си мислите, животите,

дори и не завинаги, дори за ден.

 ***

Но съмнения и страх нахлуха ти в сърцето,

любовта ми не можа и с тях да се пребори

и вече не усмивка, студ излъчваше лицето,

със думи тежки ти душата ми отрови.

В онази нощ не устните, очите ти мълчаха,

не виждах и следа от блясъка у тях,

сякаш злите сили някакси  успяха

да ми отмъстят, че толкова щастлива бях.

Ранена бях, но не заплаках,

успях да скрия болката във мен.

Да ме целунеш пак така и не дочаках,

знаех за раздяла че дошъл е ден.

Не беше вече мой, и твоя аз не бях

и все по-трудно бе да крия си сълзите,

ден по ден във адски огън аз горях

и отново пламвах, щом срещнех ти очите.

Исках пак да те прегърна,

да усетя твойта топлина,

макар да знаех, че не мога да те върна,

че не съм желаната от теб жена.

***

"Остани!!!" как исках да извикам

да ме чуе и обърканото ти сърце.

"Остани!", дори и да умирам,

искам да съм с теб, момче!

Но ти върви, назад не се обръщай,

в света не можем с теб да сме сами,

но понякога в съня си се завръщай

и онези 11 дни помни!

Помни ме хубава и с истинска усмивка,

такава, дето бях преди,

сега си слагам маската "Щастливка",

дано помогне тя, дано да не боли!

И всички ще излъжа че ще мога,

без проблем напред да продължа,

че животът ми без онзи огън

ще бъде истински, а не лъжа.

Но теб, сърце, не ще излъжа,

истината знаеш само ти.

Без него с теб не ще сме същите,

угаснаха със него всичките мечти!

Но ти не го мрази,сърце, помни го,

пази и спомена, така скъп за мен,

защото част от теб е в него

и може цяло да си някой ден!