11 ago 2024, 1:39

* * * 

  Poesía » De amor
161 2 3
По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал,
нозете ми са боси и боли ги.
Дори глупак до мен не би вървял,
за да ми носи купчинката книги.
А щом се спусне тихо нощен мрак,
полягам морна, с камък за възглаве
и ще осъмна будна няма как,
сънят е гост – изпратен... и забравен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??