на теб...
От жадния ти глътка обич не проси,
той свойта жажда пръв ще утоли.
От болния надежда ти не кради,
че от лекарства тя по-скъпа му е, знай.
От влюбения съвет не търси,
че с капка лудост овкусява своите думи.
На влака на миналото не се качвай,
на друга гара сега зове те някой.
На завистта ръка не подавай,
ще те зарази със собствените ти мисли.
Небесните звезди на никой не сваляй,
за да има какво да броиш, когато далече е той.
Но не недей му подарява и сърцето свое,
такъв скъп дар ще му тежи на връщане.
Не попивай сам ти дъждовете,
сподели ги, заедно и с техните дъги.
Не заключвай в тебе ветровете,
пусни ги да се сплитат с празното ежедневие.
Не запомняй клетва или обещание,
когато очите кълве крещящо нежелание.
И в поетеса нивга не се влюбвай,
защото отпадат всички съвети.
Но ако вече си влюбен - живей!
Всеки ден наново пъзела подреждай...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
От влюбения съвет не търси,
че с капка лудост овкусява своите думи.
На влака на миналото не се качвай,
на друга гара сега зове те някой.
Въпреки всичко, надявам се да успея. Благодаря за съветите, много са мъдри!!!