14 ene 2008, 21:46

14.02 

  Poesía » De amor
1210 0 1

14.02

 


Ти си моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад,

ти си моят ден , моето слънце,

моята луна и моята нощ,

моето вдъхновение,

моят глас, моята песен...

 

 

Нека шумът не ни прекъсва в този бял сезон,

нека спрем часовниците поне за миг,

нека прекъснем телефоните,

нека спрем кучешкия лай - със сочен кокал,

нека заглушим и другите ПИЯНИЦИ...

и нека само самолетите да бучат над главите ни,

изписвайки на небето просто - Обичам Те!

 

 

Сега звездите не са ми нужни:

остави тълпата,

скрий луната и разруши слънцето,

източи океаните и заличи горите,

всичко непотребно е веч за мен -

щом ТИ си до мен - ден след ден...

 

 

Нека сложим бяла лента на душите си

и дадем надежда на този блян,

нека бъдем пак заедно в парка зелен,

в полумрака на неизгасващата страст,

...

Любовта ни - тя е за нас.

 

 


© Кирил Юнаков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щастливка е тази, на която е посветеноМного ми хареса!Браво
Propuestas
: ??:??