Помня хубавата ти усмивка още,
потиска ме мракът на самотата,
едва ли ще те видя пак изобщо,
а тъй прекрасно цвете е жената.
През нощта звездите аз гледам,
топли ме споменът за теб сал,
сега, когато съм тъжен и сам,
какво съм загубил съм разбрал...
© Георги Todos los derechos reservados