14 nov 2018, 21:25

14 ноември 

  Poesía
322 2 3


                                 на сина ми 

И ти си имаш разорани дни
и стряскащи въпроси и съмнения.
Превързваш непосилните вини
със бинта на невинни извинения.

 

Но се изправяш, вечно променен,
до болка светъл, весело самотен,
докоснал най-красивото у мен.
Ти - в моя химн най-радостната нота.

 

Върви напред! Изследвай всеки миг!
Чудовища зелени побеждавай!
Ти си светът ми , кротък и велик.
След себе си добро, любов оставяй! 

 

Бъди си път, приятел в тежък час,
внезапен принц на тайнствена планета.
И нека да е честен твоят глас,
а името ти винаги да свети.

 

Благодаря ти, че си ме избрал
съвсем случайно майка да ти бъда.
Животът ми със теб  е смислен, цял.
Усмихва ми се - по- голям и мъдър.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??