4 ago 2021, 11:49

* * * 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 1
566 0 1
Мирише на хляб, полето е дом.
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной
сигнали за вечност изпраща.
Внезапна дъга като арка над мен
ме опива с аромата на мащерка.
Безвремие само, приказен сън.
За кратко ще съм щастлива.
Сезон нов ме чака зад оня завой.
Ще отмина - спасена и жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »