16.07.1967г.
на мама
Като нощ с ограбени звезди,
спуснала се някъде от облака -
така горчиво плачеш и... вали...
искаш да осмислиш тихо болката.
Като пъстра нежна пеперуда,
виеща се над омаен парк,
мислиш, че смъртта му е заблуда,
а... навън е плъпнал сивкав мрак.
Пазиш още детски непокътнат смях
в спомени за твойто мило лято: ...