Крача бавно, искам да умра...
Защо ли се родих, се питам бавно.
Къде започва края на Дългата тръба
и къде завършва, славно...
... И бавно крача през града,
оглеждам плахо сивата реалност.
Аз съм птица и просто си кръжа,
и зяпам глупавата виртуалност.
Колко пъти с любовта си се разминахме?
Колко пъти мина покрай нас?
Колко пъти тихичко загинахме,
за да плачем тъжни в тъжен час? ...