* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни.
Уморихме се от щастие вкусили,
изгнили като плодове по есен.
Опадали. Във пръстта загубени.
Забравили спомена дървесен.
Програмирани ли от любовната природа
във хибернация заспахме уморени?
Или просто погребахме се в гроба ...