19 nov 2007, 18:07

... 

  Poesía » Otra
540 0 1
Капка по капка дъждът щедро полива тъгата във мен...
Усмивката ми търпелива ще почака по-добър ден.
Капка след капка със сълзите се сливат, небето плаче или вали...
Аз тъгувам, но градът ни дали не празнува, че дъждецът го освежи?

Котенце нежно кихна до мене и мокра лапичка сви 
и ме погледна, дали натъжено... или доволно, че дружка откри?
В миг сплетохме погледи, емоция, жажда за слънцето в мрачния ден,
но пък дъждът тактично охлажда огъня, бушуващ във мен...

Котето мило се кюсна в крака ми, иска да се сприятели
и всички грижи литнаха от ума ми, ръката ми го приюти.
И така на спирката мокра останахме, а автобуси...  безброй,
но за където бях тръгнала, за миг ме отведе котето с погледа свой.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей, че красив стих си сътворила! Браво, Нели!!!
    Шестица от моето сърце за твоя талант!!!
Propuestas
: ??:??