6 jun 2009, 10:30

* * * 

  Poesía » De amor
1115 1 2
Не знам защо така съм си решила,
все търся те във звездното небе,
а ти долиташ, като птичка лекокрила
и с галещата нежност на дете!
В съня ми влезе като нежен полъх
и всички грехове с любов изтри,
а аз, останала без дъх... те моля:
Обичай ме... до мен бъди...
Бъди звездичка в мойта нощ безлунна,
и слънчице в нерадостните дни,
на Пепеляшка приказката чудна...
в живота ми ти претвори!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??