Една тревичка островърха,
ококори сънливо очи.
Слънчево зайче по нея си пърха
и си я гали от как снега се стопи.
Ободрена от ласките топли,
тревичката разтвори жадно листа.
В недрата земни чуха се вопли,
а по листата кондензира роса.
От многократните слънчеви ласки,
от живите капки роса,
на връхчето сладко наедряха "паласки",
усмихна се цвете... разтвори нежни листа.