21 may 2007, 13:55

* * * 

  Poesía
528 0 5
Понякога ни гледат изпод вежди,
понякога ни шъткат зад гърба,
понякога дори не ни поглеждат,
а искат да растем добри деца.
Не ни се карайте за щяло и нещяло -
да сме перфектни още, някак не върви,
че ваш'то време може да е отлетяло,
но нашето тепърва предстои.
Нима не сме надеждата, която
оставяте след себе си в света?
Нима мечтите ви, назаем взети,
не сбъдваме със песен на уста?
Понякога не искаме съвети,
понякога решаваме сами,
понякога дори сме слепи
за вашите родителски лъжи.
Но вие ни прощавайте, защото
ще искате и ние да простим,
че нямали сте време доживотно
да сбъднете и вашите мечти.


                               1999г.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??