Вървяха жена и момче по прашен път
и търсеха своя красив, неизвестен кът.
Майката безмълвно напред крачеше,
а момчето зад нея бавно се влачеше.
Толкова много мисли през ума му минаваха,
че през целия път мира не му даваха.
- Мамо, накъде отиваме?
- Не знам, не бива да питаме!
- Мамо, кога ще се върнем?
- Едва ли някой ден ще обърнем!
- Мамо... защо тръгнахме въобще?
- Късно е... няма какво да ни спре! ...