21.12.2012 година по Календара на Маите...

С ъ н у в а х :  цялата Земя във огън,

пълзеше облак с дим и прах

и птици побеснели  от тревога

като летящи огньове видях;

Светът разбра със ужас, че е мъртав-

валеше от умрели птици дъжд

и ровеха Земята мъртви къртове,

и Вятърът издъхна- отведнъж;

а въздухът гореше в морав пламък-

и може би, дори красиво бе

как  светеше напеченият камък

в сияние на залезно небе;

излизаха от земната утроба

и мъртвите, подгонени без жал 

на огъня от съскащата злоба,

и гърчеше се гущер изпълзял;

морето бе като казан завряло

и рибите ридаеха със глас,

а Слънцето в зенита беше спряло:

да няма Време идващо след нас...

И само Тишината се размърда,

макар да бе разкъсана до кръв,

че от Безкрая, закъсняло твърде,

крещеше Някой...

          -Ала кой?..Какъв?..

.................................................................

...Но изведнъж по мъртвата планета

едно дете изтича за игра

и пръсна свежи, алени лалета

(детето беше мойта дъщеря)-

Света погледна с обич във очите,

а Слънцето за миг го позлати:

и стана чудо- с птиците, с тревите-

Ж и в о т ъ т  значи, тук ще продължи!..

                                д-р Коста Качев