Тя и аз
Лице в лице, но не срещнахме очи
Мисля за очите и за усмивката,
които зърнах пред мен
Всякаш от друга галактика падна тази звезда, която е на изчезване вече
Андромеда бе галактиката,
там някъде от спиралните ръкави бе паднала младата звезда
Влюбих се в дистанцирана звезда,
ще я обичам тихо и от разстояние
Тя е като графит изписан на сърцето ми
Когато си мисля за нея и знам, че е далеч, боли съкрушително и ме обзема самота
Усещам как сърцето бие като я зърна
Усещам я повече, отколкото я виждам напоследък
Преследван съм от звука на името й
Мога да чуя шепота й от километър разстояние
Усещам разстоянието, докато се разкъсвам
Но тази любов ще бъде заровена в гроба, защото това е невъзможно като тя е на светлинни години пред мен