18 jul 2013, 22:38

* * * 

  Poesía » Filosófica
676 0 14

Кой виновен е и кой сгреши

питаме понякога съдбата.

Миналото дълго ни боли,

все назад ни дърпа... Като блато...

 

Вечерите самота таят,

нищо вече в себе си не чуваме,

чувствата са пак на кръстопът -

любовта е просто смисъл на пътуване...

 

Ден след ден, така и все така

нови обвинения изричаме,

търсим все във другия вина,

няма смисъл - нека се обичаме!

 

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??