8 nov 2011, 19:43

* * * 

  Poesía » Otra
692 0 5

 

 

Животът ми се

счупи.

Разби се

в безброй луни

от ярост.

Като в строшено

огледало.

Погледнах.

Усмихнах се.

Прогледнах.

В очите ми крещяха

късчета,

добро,

любов

и вяра.

Стига.

Ей, Дивият,

ела на себе си.

Не съм си тръгвал...

 

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!
  • Щом доброто ,любовта и вярата все още са твои спътници,ти не можеш да се загубиш!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • БЛАГОДАРЯ!!!!!
  • В счупените огледала понякога се случват най-трайните запознанства,Наско!
    Приятно ми е...Дивата...

    Не знам за живота,но определено си счупил тъжната серия!Успех!
  • Заблудил си се, но пък е хубаво че отново си открил себе си!!! Поздрав!
Propuestas
: ??:??