На този ден привеждаме глави,
пред двама братя, българи велики,
с обич вием многоцветни венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Радост красива в сърцата звъни,
бяла вяра към бъднините лети,
вятър волен в знамената танцува,
цяла грейнала, България празнува.
Покланя се на братята спасители,
на своите святи и мъдри учители,
слънце усмихнато лицата краси,
пеят в простора безоблачни мечти.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от писмената тяхни меч направи,
и стана Борис-Първи непобедим цар.
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се гордо и възкръсна,
от непрогледната си,тъжна нощ.
От този ден до днес – навеки,
през бури тъмни и облачни пътеки,
чрез писмената слънчеви тя върви,
към своите победни,светли бъднини.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados