* * *

17 mar 2011, 12:15

Poesía

935 0 2

Бавно очите ни кухи,
пречупени през лунния
здрач, ръцете ни в
тъжно сбогом повдигнати,
ще те срещна ли някога
пак?
Устните тихо помръкнали
в тъжна гримаса, а очите
ни все по-ясно потънали
в солена водна украса.
И ето го пак светът
пред нас достолепно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas