Дай ме на студени ръце,
дай ме на студени очи
с усмивката си
и със своето сърце,
а когато съм до тебе
забрави
за всичко друго
и във любовта
остани...!
Не можеш да прекрачиш в рая
без да поискаш аз да дойда с теб,
думите ти ме карат да остана
дори когато в мен самотният поет
говори с чувствата за святост,
говори за любов, за свобода -
ала душата ти е необятност,
която продължава - вика ме: Ела!
Дай ме на най-студените ръце,
дай ме на най-студените очи
и ако винаги са твоите
ще може, зная, Бог да ми прости...!
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados