Облаците плачат,
заедно с тях и аз.
Самота, подобна на кладенец,
ме изпълва цялата.
Нито дъното достигам,
нито се измъквам навън
и бавно сякаш ме убива
чувството, че ничия съм.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
прекрасно стихотворение, Жулиета...
сърдечно те, прегръщам..