13 ago 2015, 1:26

* * * 

  Poesía
369 0 2

Тя бе глупава да тръгне

към това място – неизвестното.

Да търси път, за да се върне

с нещо ново от наученото.

 

Премина тя през болка и радост.

Дори се спъна няколко пъти.

Но разбра, че носи в себе си гордост

заради това, че може да го отпъди.

 

„Кое е то?”, чудно питате се вие.

„Дали любовник? Или пък жена?”

А тя се смее, защото няма да се свие

под плащта му, тежък, на петна.

 

„Гордостта ми не била е порок”

мисли си в просъница тя

„Щом помогна ми да зърна Бог.

Но онзи, към когото с чест вървя.”

 

„Който безрезервно сили ми даде

да се боря с онова чудовище – страха

и отвори ми очите, за да видя,

че този Бог е всъщност Любовта.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря и за комплиментите, и за насоките. Все още си личи, че съм прохождаща, за това и благодаря, че не ме съдите строго! Поздрави!
  • Прекрасно! Да, Бог и Любов и всичко! Поздрави!
Propuestas
: ??:??