30 nov 2018, 9:48

... 

  Poesía » Filosófica
482 0 1
Луната е жена - разбира ме.
Подава ми ръка и тръпнем двете.
Погалва скулите ми,
сребърно въже изплита от косите ни –
от ниското към висинето.
Луната е сестра - обича ме.
Дори когато съм глезливо-вироглава
Не ми се сърди, както и да я наричам.
Голяма е и винаги прощава.
Понякога е мащехата зла,
себична, зла и безпощадна.
Гневи се като всички нас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??