Стоя на брега и се страхувам да се гмурна
защото плашат кожата ми студените морски пръски.
Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна
и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.
Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит,
нито пък е полуострова Пелопонес.
В дълбините ми копнежа срамно и отдавна плътно скрит
лазурен, мрачен като морската вода нощес.
Плувам аз с мойта лека резедава опашка,
но не съм сирена и не пея със злокобен глас.
Не душа безмилостно упоената съвест моряшка
а само мисля за лъжовната несвяст. ...