Разхождам се в нашите спомени, колко хубаво ни беше!
Дойде денят, в който осъзнах, че не мога без теб!
Не мога да си представя живота си без теб!
Чувствам се толкова самотен без теб!

Сега животът без теб е тъй безцелен,
загубих вярата, която ме крепеше,
загубих се там някъде в тъмнината,
загубих се там някъде в самотата.

Опитах, повярвай, не можах да те забравя,
отново се сещам как се давех във сълзи,
отново се сещам как агонизирах от болка,
отново се сещам как вехнех ден след ден.

Накрая остана една празна обвивка,
едно момче без вяра и мечти,
едно момче без път в живота,
едно момче без сърце и душа.

Всичките успехи ги дължах на теб,
ти ме караше да се боря, да живея,
ти беше тази, която ме спаси тогава,
ти беше моят свят, моят живот!

Сега всички успехи нямат значение за мен,
сега се уморих да се боря, а дори и да живея.
За пореден път се събуждам плачейки,
за пореден път осъзнавам, че те изгубих.

Някой ден ще разбереш колко много те обичах,
някой ден ще го почувстваш и ще се усмихнеш.
Но недей ме търси, думите ти тогава ме погубиха,
прорязаха сърцето, унищожиха всичките мечти.

Отново ме обгръща нощта, а как исках ти да си това!
Отново съм съвсем самичък в този свят горчив.
Искам пак да чувствам, но как, някой ще ми каже ли?
Искам пак да почувствам любов, но тя си замина!