Ще поискам в заем бели облаци и мъничко дъга.
С магия ще открадна слънце.
И много, много падащи звезди ще събера,
от метеоритен прах ще уловя заради тебе зрънце.
От черноземна почва пръст ще взема,
зелени буки с бурен вятър от Балкана,
вода – сълзи морето ще ми подари,
в гората ще намеря девствена поляна.
А там ще дойдат горски самодиви
и с нежни пръсти ще те претворят.
И аз ще дойда - тихо, тихо
ще гледам отдалече тяхната творба.
С коси, по-черни от земята,
с очи - лъчи на слънце,
на бука ствол и страстна буря във душата,
с космическа любов, макар и само зрънце
лице от облаци, море, звезди, дъга...
ръце, тъй деликатни като крехки клони...
Ще чакам да те сътворят и болна от тъга
ще те целуна и ще кажа: „Сбогом!”
© Счетоводител Храбър Todos los derechos reservados