27 jun 2012, 13:34

* * * 

  Poesía » Otra
696 0 12
Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото.
Тротоарът после е студен.
Вървиш по него, вплетен в самотата си.
Наричаш хищник светлото. А всъщност си е ден.
Море от лица се блъска в очите ти.
И шепа гарвани те гледат присмехулно.
Понякога забравяш името си.
Затова си го изрязал върху слънцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??