,,,

26 sept 2017, 11:13

Poesía » Filosófica

289 1 1

Полива майка новата леха,

за всяко стръкче – напръстниче влага.

Погалва ги със поглед, сякаш са деца

и всичките за нея равноправни.

Ако, не дай си боже, прекали,

пръстта ще втаса, пита блатна.

Телцата крехки с клюмнали глави

ще легнат в земята безвъзвратно.

Сега полива. Няма още дъжд.

По своему преборва сушата.

А този спомен приживе

вълшебните ѝ думички подслушва.

…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.