Върбата докосна водата
заслушана в ромона тих.
Заплака
и ТИХО листата...
закапаха...
вместо сълзи.
Течаха на времето дните,
течеше и тази река
в безмълвие нежно обвила
листа на самотна върба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.