1 jul 2011, 19:14

# # # 

  Poesía
783 0 11

Това, че пиша стихове, не значи,

че  не се напивам и не псувам...

И аз, когато ми е тъжно, плaча.

И себе си със хулиган римувам.


Със боб и люти до болка чушлета

на софрата си обичам да сядам.

Пие гроздова у мене поетът.

Понякога дори моми задявам...


В костюм не се побират мойте кости.

Харесвам си каскета, нямам бомбе.

И не една ливада съм окосил

под напеченото като пещ небе.


И селската ми кръв бушува още.

Макар че днеска по павета крача.

Това, че пиша стихове среднощни,

какво ли, дявол да го вземе, значи...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??