5 oct 2007, 0:14  

* * * 

  Poesía
635 0 2

   Уж простички неща желаем,
   а трудно постижими се оказват,
   по-лесно ще е да си помечтаем,
   но щом очи отворим -

   тез мечти угасват.
   Изгубват се в небитието,
   наред със други, там -

   забравени отдавна,
   а ти на плиткото стоиш в морето,
   от страх да не потънеш бавно.
   В заблуда всеки ден живееш,
   че грешно е да си различен,
   и чувствата си да прикриваш,

   най-добре умееш,
   ти ходиш, аз когато тичам.
   И питам се-онез неща

   дали са истински,

   дето пред мен разкри,
   приятелю, нима не го разбра -
   от многото лъжи се уморих.

© Елена Гъдева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??