* * *

22 nov 2011, 0:46

Poesía » Otra

679 0 4

Не се научих да

отричам и

прикривам,

че вярвам и обичам.

Не се научих да се

крия, зад

подслушани слова

и мисли

преразказани.

Не се научих

да потъвам в прегръдката

на мащехи,

решили да ме кърмят с

нечистото си мляко.

Затуй,

памет ми остана.

Помня стотици устни

и разплакани очи,

да молят милост,

да търсят плът,

да лъжат,

гърчейки тела.

Да лъжат,

себе си,

че искат да останат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stenli499 (Станислава)

2011-11-25T09:30:56+02:00

Закърмените с нечисто мляко не разпознават честните очи,Наско!
Хубаво е,че си пропуснал тази мащинска прегръдка!
Поздрав!
sisidara (Сиси)

2011-11-22T17:25:46+02:00

Уау, страхотен стих с блестящ финал!!!
Магинка (Магдалена Рашева)

2011-11-22T13:39:07+02:00

Ако се научиш, няма да си ти!
Затова бъди такъв, какъвто си!
Поздрав за стиха!
elenasim1 (Елeна)

2011-11-22T11:24:15+02:00

Много мъдър стих! От една страна прикриваме- значи оцеляваме, а от друга виждаме, помним и се учим да бъде по- добри. Надявам се да не съм сбъркала, но аз така го почувствах. Поздрав сърдечен, Атанас!