Колко дълго те чаках, моя съдба,
моя мила, далечна утеха.
Ти си всичко, което желая сега,
и безмилостно търся пътека.
Уморено затварям очи,
и безумно крещя в полумрака.
Изподрани нозете ми търсят следи,
душата ми, утеха сетна чака.
Не ме пъди от твоята врата,
на нея съм от много дълго време.
Приюти ме, стопли ме, и дори да е лъжа,
минутка поне ме обичай.