Сякаш беше прашец от пролетен цвят -
толкоз нежна, ранима душа...
като малко бижу в ръце на примат -
виждам те аз... и виждам света.
Светът е такъв, какъвто си е...
какъвто е винаги бил -
и груб, и жесток, и пълен с коварство,
но в тебе живее и споменът мил
от другото приказно царство.
Сякаш беше сълза от ранена сърна,
препускаща тихо през мрака.
Така те видях, видях и света,
който жаден за кръв ще те чака.
Ще чака да спреш своя бяг във нощта;
да се спънеш сама и да паднеш,
да потърсиш утеха и бряг във смъртта...
ще се ухили светът и ще чака.
Но той е безсилен, беззъб, уморен;
недей му се вързва изобщо.
Навярно съм луд, но повярвай на мен
и на своите сънища още...
посветено на Снежи :)
© Цветелин Todos los derechos reservados
радвам се, че прочетох, винаги съм знаела че зад звездичките
в едно заглавие се крият красиви стихове... харесва ми
много..