26 jul 2009, 0:00

... 

  Poesía
689 0 7

 

 

 

Само вик, само миг,

само в стих...

ще те носи, ще те имам,

аз съм просяк...

С устни нежни, напомнящи бриз,

те целувам

и  моля за още...

И с  капки - кръвaви сълзи под очите ми -

 тръгнах...

 да разголвам отново душата си,

(в стихове)

та да може в сърцето ми споменът,

   да е по-малко парещ във кладата.

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??