Само вик, само миг,
само в стих...
ще те носи, ще те имам,
аз съм просяк...
С устни нежни, напомнящи бриз,
те целувам
и моля за още...
И с капки - кръвaви сълзи под очите ми -
тръгнах...
да разголвам отново душата си,
(в стихове)
та да може в сърцето ми споменът,
да е по-малко парещ във кладата.
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados
Поздрави!