* * *

18 jun 2009, 22:26

Poesía » Otra

590 0 3

На върха на черен обелиск

стои самотна пеперуда.

Сега не може да лети,

разкъсвана от болка луда.

Сърце, пропито със тъга,

душа, завързана в окови.

Прашец от мъртва красота,

любов - убита със отрова.

Река от ледени сълзи -

напукано кристално огледало.

Тъмна нощ, луна, звезди...

тялото от болка прималяло.

Молитвата, отправена към Бог,

простреляна от клетви черни,

а вярата във хорската любов -

от мрачни обещания неверни.

Самотни, тъжни стъпки във нощта

по пясъка - измити от водата...

И няма вече слънце и луна,

и няма я и красотата...

Истинската болка е това,

да няма на какво да се надяваш,

да няма сила в тебе и дори

да няма за какво да съжаляваш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.